Благоевградското село Железница бележи видим напредък в годините на 19-ти век, когато образованието става светско. Преди това има килийна форма, а в летописната книга на храма Свети Илия и до днес са записани имената на учителите. Сред тях изпъква един от верните съратници на Васил Левски – Ангел Кънчев. Ангел и Румена войвода пък са други важни личности, свързани пряко с живота на местното население по време на борбата срещу османския поробител. Те са съответно син и дъщеря и повеждат хората на бунт, а впоследствие и Николай Хайтов възпява героизма на Румена в едноименния си разказ. Въпреки че селото успява да дочака освобождението през 1878-ма, има и тъжен повод за населението заради откъсването на Македония от българските предели. Когато малко след това избухва въстанието в Кресна и Разлог, тридесет местни селяни взимат участие в борбата и са водени от Георги Костов. С подготовка на комитети за ВМРО е свързан Яне Сандански, един от честите гости тук.
В началото на 20-ти век се прави преброяване на населението или по-точно Васил Кънчов изнася статистически данни. Съгласно тях се установява, че на територията на Железница живеят 1 100 души, до един изповядващи християнската религия. През 1902-ра година се чува първият изстрел от Горноджумайското въстание, по време на което между българи и турци на тукашна територия се водят кръвопролитни битки. Тогава се стига и до второто по-голямо изселване на жителите и от 300 къщи остават близо половината. В годината на Първата балканска война се стига до освобождаване и от този гнет, а през 1941-ва започва градежът на ново училище. Сградата е окончателно завършена две години по-късно и се посреща с голям ентусиазъм от населението. Голяма част от него взима лично участие в построяването на училището. Два на брой са православните храмове, а местното население изцяло изповядва християнската религия. По отношение на обществените действащи институции, първа по важност е сградата на кметството. Освен това има и работеща по цял ден детска градина и едно читалище. То носи името на Васил Коларов, един от най-известните дейци на Комунистическата партия и получаващ инструкции директно от Москва.
Стара река или Вранещица е една от водещите природни забележителности в Железница. Преди да се влее във водите на Струма, реката пресича цялата територия от изток на запад. Петте чуки си остават най-високата точка в селото, но Момина сълза е още по-интересна за разглеждане. Тя представлява скала, надвиснала над водите на Струма на близо един километър височина. Когато по време на робството се водят битки с османците, един от тях харесва местно момиче. Но тъй като момата не отговаря на чувствата му, започва да я преследва. Побягвайки, момичето се изкачва високо на една скала. Преди поробителят да успее да я достигне, тя успява да скочи от скалата и предпочита да запази достойнството си с цената на собствения живот. Най-интересното ежегодно събитие е земляческата среща – събор, по време на която се срещат хора от благоевградското и софийското села с еднакво име. А в местността Предела, където се провежда фестивалът Пирин пее, местната група взима най-редовно участие.
